върховен

supreme, transcendent, crowning

върховен дълг a supreme duty

върховен комисар a high commissioner

върховен жрец a high priest

върховен съд a supreme/high court

върховен съдия a chief justice

върховен успех a signal/crowning success

върховна власт supreme/sovereign power/sovereignty

върховна глупост transcendent folly

върховно командуване high command

върховно удоволствие a sovereign pleasure

върховно усилие a supreme effort

* * *

върхо̀вен,

прил., -на, -но, -ни 1. supreme, transcendent, crowning; \върховенен дълг supreme duty; \върховенен жрец high priest; \върховенен имунитет sovereign immunity; \върховенен комисар high commissioner; \върховенен орган high authority; \върховенен съд supreme/high court; \върховенен съдия chief justice; \върховенен успех signal/crowning success; \върховенна власт supreme/sovereign power/sovereignty; \върховенна глупост transcendent folly; \върховенно благо supreme end/good; \върховенно командване high command; \върховенно удоволствие sovereign pleasure; \върховенно усилие supreme effort;

2. (превъзходен) superior, superb, matchless, жарг. tiptop, capital, crackerjack, cracking; sl. crucial.

* * *

chief; crowning; sovereign{`sOvrin}; sublime; supreme: The Sвърховен Court - върховният съд; top; transcendent

* * *

1. supreme, transcendent, crowning 2. ВЪРХОВЕН дълг а supreme duty: ВЪРХОВЕН комисар a high commissioner 3. ВЪРХОВЕН жрец a high priest 4. ВЪРХОВЕН съд a supreme/high court 5. ВЪРХОВЕН съдия a chief justice 6. ВЪРХОВЕН успех a signal/crowning success 7. върховна власт supreme/sovereign power/sovereignty 8. върховна глупост transcendent folly 9. върховно командуване high command 10. върховно удоволствие a sovereign pleasure 11. върховно усилие a supreme effort